Фестивално интервю на броя

Думата имат специалистите

За 23-ти път от 8 до 14 август 2020 г. в Банско ще се проведе най-големият Международен джаз фестивал на Балканите, като в културния форум  участват изпълнители от цял свят. Вдъхновител и организатор на проявата е д-р Емил Илиев, известен дерматолог, който от 30 години е обучил повече от 4 000 лекари в Западна Европа. Ръководил на отделение в Кожната клиника към Александровска болница, председател на Българското дружество по традиционна китайска медицина и член на Българското дерматологично дружество, д-р Илиев участва в 20 научни дружества по дерматология по цял свят. Обиколил е 140 държави и е организирал редица световни медицински форуми.

„Ние дадохме началото на фестивалната дейност в България“

д-р Емил Илиев

Голямата страст на д-р Емил Илиев е музиката и джаза. Той създава фестивала преди 23 години и успя да превърне Джаз феста в Банско в най-големият летен музикален фестивал в България. От ученик той свири джаз и поп, като продължава музикалните си занимания като студент по медицина във Виена. През 1998 г. д-р Илиев реализира страстта си – „музиката за интелектуалци” да звучи за всички на

Международния джаз фестивал в Банско

Какво да очакваме на XХIII Международен Джаз Фест Банско?

-Както винаги фестивалът се провежда на площада пред читалището и гостуват десетки състави, групи и изпълнители – своеобразен рекорд. Тази година заради коронавируса фестивалът ще се проведе при извънредни обстоятелства. Предложил съм на Общинския съвет да гласува да направим в Банско голям покрит летен театър с поне 3000 места, където да се състоят по-скъпите концерти, които не бива да бъдат излагани на риск от лошо време. Цялата програма вече 23 години е безплатна. Събирам средства да направя алея на знаменитите наши музиканти, които вече не са между живите, като тази година ще покажем пред публиката готовият бюст на Вили Казасян, дело на скулптура Александър Хайтов, който направихме с дарения.

Фестивалът се превърна в събитие №1 в джаза, изгради плеяда музиканти и изпълнители?

-Нека има повече такива събития в България, да има повече сцени, да си помагаме. Винаги съм мечтал да направим Банско по-известен от Монтрьо – това е целта ми и в следващите 10 г. ще се посветя на тази идея. Ходих в Китай, в Израел, създадох връзки. Надхвърлих 73 г. и в бъдеще ще довърша започнатото и ще оставя младите хора около мен да действат – ще помагам отзад.

Интересът към фестивала е огромен, а когато стартира нямаше помен от летен туризъм в Банско.  Създадохте най-голямата културна туристическа дестинация и джаз фестивалът в Банско даде кураж и на други градове да направят подобни музикални събития.

– Не само джаз фестивали. Ние дадохме началото на фестивалната дейност в България. За съжаление нямаме подкрепа от Министерството на културата и Министерството на туризма, което мен лично много ме смущава. Но дано се лъжа! Първите 10 години съм правил фестивала с много скромни средства. Но с течение на времето от община Банско разбраха, че той е много полезен за града и постепенно започнаха да дават все повече средства. Няма човек – от местните баби до кмета и председателя на общинския съвет, който да не помага с готовност на фестивала. Дори ме удостоиха със званието Почетен гражданин на Банско по случай 60-годишния ми юбилей. Благодарен съм, че в града се гордеят с фестивала, както и аз съм горд заедно с тях.

Наричат ви „баща на фестивала в Банско“? Как се роди този култов за България фестивал?

– Летните месеци лекувах много от моите пациенти от чужбина в нашите планини и в околностите на Банско, като организирах за тях и културни забавления. Канех изтъкнати пианисти, които изпълняваха произведения на Рахманинов, Чайковски, Шопен, Бетховен и др., изпълнители от оперетния театър, които поднасяха откъси от мюзикъли и оперети, както и изтъкнати джазови изпълнители като покойните вече Людмил Георгиев, Пепи Славов и Румен Тосков-Рупето. Всички бяха очаровани от тези срещи и така постепенно у мен узря идеята да започнем да ги правим на площада в Банско, като дадем възможност на хиляди хора да присъстват на тях. Така предложих на тогавашния кмет на Банско, Борис Велянов, да започнем да правим джаз фестивал в града. Така се започна. Аз пътувам много – бил съм в над 140 страни и където отида, винаги се интересувам от джаз изпълнители. В началото се срещах лично с певци и инструменталисти, които ми правеха добро впечатление и ги канех да участват на фестивала. Постепенно фестивалът доби популярност не само у нас, но и по света и започнах да получавам хиляди предложения за участие. Изслушвам много изпълнители и подбирам онези, които харесвам и които мога да си позволя да ангажирам. Тъй като и до сега останахме напълно некомерсиално събитие, това ни прави особено харесвани от много западни изпълнители, които идват да участват в нашия фестивал съвсем безвъзмездно и се радват, че успяват да допринесат фестивалът да заеме своето достойно място на европейската джаз сцена.

Създадохте школа от изпълнители. Ще ги видим ли на сцената?

-Много присъстват, но за съжаление има и доста, които вече не са между нас: като започнем с Людмил Георгиев, Румен Тошков, Пепи Славов-баща, моят приятел Вили Казасян, който ми помогна за много неща, Мери Танева, Васил Пармаков, който почина нелепо в тежка мизерия – нямаше пари да си купи храна. Срамни неща! Васил Пармаков бе от големите български музиканти, доведен до мизерия, защото нашата държава не се грижи за хората на изкуството, не им подсигури един екзистенс минимум. Не може такъв талант да се остави на произвола…Тези хора ги няма вече. Те всички са били на сцената на Банско и трябва да ги помним. Събирам средства да им направя бюст паметници – алеи на джаз музикантите. Тогава младежите, които минават по улиците, ще се спират на този и онзи лик, ще прочетат кой кой е, ще отворят интернет и няма да забравим тези хора. Те заслужават най-сериозно уважение и поклон за всичко, което са правили. Мен ме е срам за случаи като Васил Пармаков и Милчо Левиев…

Антоанета ТИТЯНОВА