Любомир Кутин е философ-културолог, бил е началник на отдел Култура в Община Варна, изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна и зам. директор на Държавна опера в Русе. Докторант на Института за изследване на изкуствата при БАН и доктор по социология, Любомир Кутин е автор на монографиите „Фестивалът като феномен на художествената култура“, „Европейски столици на културата“, „История на културата“, „Българските фестивали: категории и система за оценка“ и „Светът на фестивалите“. В два поредни броя ще публикуваме нашето интервю, направено за онлайн изданието „Фестивалите в България“ с човека, който е живата история на фестивалите в България.
Кое те провокира да се захванеш с темата за фестивалите и да систематизираш празничността на българина?
-Философ с културологичен профил съм по образование – завършил съм Софийския университет, като специализирах „История и история на културата“. От 1992 до 2000 г. се занимавах с организацията на фестивали във Варна. Съчетаването между теория и практика ме насочи към темата, защото видях, че тя не е осмислена от теоретична гледна точка, а практическият опит не е материализиран в по-системни изследвания. През 1994 г. проф. Росица Йорданова и проф. Розмари Стателова ме поканиха да чета курс лекции за студенти за организация на фестивалите в катедра „Културология“ във Варненския свободен университет. Тогава бях изправен ребром пред въпроса как да бъде осмислено това многообразие от дейности за хора, които ще организират различни културни събития. Това бяха предимно читалищни секретари с полувисше образование и трябваше да придобият статус на висшисти и да имат по-висок ценз. Основната ми аудитория бяха хора, които се занимават на терен. Впоследствие дойде идеята да оформя опита си като дисертационен труд, който през 2002 г. защитих в Института за изследване на изкуствата и станах доктор по социология. Със силно изразен социологически профил съм.
От позицията на този опит и теоретически изследвания се опитвам да правя анализи и конкретни препоръки към организаторите на фестивали, да им съдействам да правят по-качествени художествени културни празници. Качество в смисъл на организация и в 3 основни измерения: художествено-артистично равнище, икономически ползи и публично алтернативно финансиране, а третото измерение условно наричам солидарност, тъй като фестивалът е платформа за разпространение на послания, за създаване на солидарни общности, което винаги е било важна част от празнуването в традиционното общество. Върху тези три основни колоса се опитвам да разположа тази практика и да създам по-добри условия, които да подпомогнат организаторите, изпълнителите, публичната власт, корпоративните дарители и организациите, които даряват – като фондации, ангажирани с дарителски дейности.
Сега в съвременното общество настъпват промени, които трябва да бъдат обмислени и организаторите да се съобразят с тях.
Може да прочетете цялото интервю в брой 3 на нашето списание.
